-Ало?
-Здравей Спайк.
-Kой се обажда?
-Имам нужда да говоря с теб Спайк. Може ли?
-О...ти ли си...Слушам те.
-Имам нужда да говоря с теб и...
-Добре,разбрах...казвай направо!
-Не ме прекъсвай! Имам нужда да говоря с теб. Аз умирам Спайк. Умирам и искам последния човек,с когото говоря да си ти.
-Какво? O Кейт,знам ги твоите изблици. Вече си умирала поне осем пъти.
-Защо не ме приемаш на сериозно? Аз умирам! Наистина...
-Наистина...ще взема да си помисля,че си котка с девет живота.
-Би ли ме изслушал? Наистина имам нужда да говоря с теб.
-Наистина нямам време...говори по-бързо.
-Представяш ли си...че хората изричат такива нелепи неща в изблик на гняв като "Ти си последния човек,когото искам да видя през живота си!" О, Спайк аз наистина искам да си последния човек,когото искам да чуя през оставащия ми живот.
-Чудесно. Някакво друго последно желание имаш ли?
-Представи си,че лежа до теб на леглото. Главите ни са една до друга. Не се гледаме,нямаме небе със звезди,но пък имаме най-прекрасния таван на света. Твоят. Е...не е важен (или може би е),но трябваше да го спомена.
-Колко вълнуващо. Заинтригува ме. А може ли да си представя,че сме голи? Голи ли сме?
-Както искаш. Няма значение. Сега си представи,че една малка,гадна светулка пълзи по тавана ти и то точно към крушката. Те нямат нищо общо,дори не си приличат...може би малката безполезна твар просто завижда на огряващата и топла крушка за това,че свети непрестанно,а не мига със задника си. Спайк...там ли си?
-Да...там съм. Това какво общо има с мен?
-Може ли да те помоля за нещо? Би ли изгасил лампата? За момент си представих,че е светната,а на бива. Моля те! Представяй си с мен!
-Ако това,ще доведе до приключване на разговора ни... окей.
-Благодаря ти. Знаеш ли каква е разликата между крушката и светулката... Спайк?
-Да знам. Сега ти си представи как протягам ръка и смачквам светулката ти. Ти не си добре.
-Добре съм Спайк. Притесняваш ли се за мен? Загрижен ли си? О толкова е хубаво. Спайк,аз не те обичам,но имам ужасна нужда от гласа ти,от начина по който ме гледаш. Знам,че погледа ти не е влюбен,дори не е на човек,който ме харесва,но е така пленяващ и очарователен. Имам нужда да говоря с теб Спайк. Бъди моят ендорфин. Ще ме целунеш ли? Моля те,това е последното ми желание преди да умра.
-Ти си болна! Не мога да повярвам,че слушам глупостите ти!
-Да Спайк,болна съм. Всъщност няма да умра. Но за момент си го представих и беше толкова хубаво. Бях свободна и..
-Да,да...казах ти,че си котка. Знаех си! Най-накрая изкашля топката косми. Довиждане.
-...и...о,Спайк хареса ми.
-Даа,да...остава ти още един живот Кейт. Внимавай.
-...отново мога да бъда свободна Спайк. Само ако пожелая. Толкова е хубаво. La Petite Mort Spike. au revoir